Aug 29, 2015, 7:13 PM

От години.. /текст за песен/

  Poetry » Other
867 0 0

От години с приятели пия - страхотна тайфа

От години живея и скитам с мисъл една:

Накъде ли вятъра гоня

и развалям сладкия сън

на спящите хора среднощ с китарния звън?

 

От години тъгата събирам в куфар един

И с крясък по прашния път през огън и дим

Търся малка искрица за вас

сред пустиня от похот и власт,

но самотна остава в нощта без звук песента

 

Припев:

Всяка сутрин щом отворя очи

И глътката кафе загорчи

знам, че имам още смели мечти

макар и вече с побелели коси

Зная точно колко струвам

Роб не съм и не робувам

Яко бачкам без умора

стискам здраво зъби, още мога

Но дълго няма да живея

ще посвиря, ще попея

И ще тръгна по вечния път в куфар един.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Неделчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...