От години с приятели пия - страхотна тайфа

От години живея и скитам с мисъл една:

Накъде ли вятъра гоня

и развалям сладкия сън

на спящите хора среднощ с китарния звън?

От години тъгата събирам в куфар един

И с крясък по прашния път през огън и дим

Търся малка искрица за вас

сред пустиня от похот и власт,

но самотна остава в нощта без звук песента

Припев:

Всяка сутрин щом отворя очи

И глътката кафе загорчи

знам, че имам още смели мечти

макар и вече с побелели коси

Зная точно колко струвам

Роб не съм и не робувам

Яко бачкам без умора

стискам здраво зъби, още мога

Но дълго няма да живея

ще посвиря, ще попея

И ще тръгна по вечния път в куфар един.