28 окт. 2008 г., 20:58

От колко време те обичам...

1.1K 0 4

От колко време те обичам...

 

(На М.)

 

 

От колко време те обичам...

А от толкова повече ми липсваш...

Чувам името ти и умирам жива

във всяка негова буква.

Дълбая го в сърцето си

и пак, и пак те сънувам.

Виждам устните ти навсякъде...

Целувам ги, а всъщност потъвам

в нищото от минали вълнения

и в морето от любов, което

"просто" се пресуши...

Лутам се в забрава...

Заспивам, където времето

отдавна спря...

Обичам те - тогава...

а някога - сега...

 

От толкова време те обичам...

а от колко повече не си същият!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Единствена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От колко време те обичам...

    А от толкова повече ми липсваш...

    Чувам името ти и умирам жива

    във всяка негова буква.

    Наистина е невероятно ... поздравления и продължавай все така
  • Изпълнено с болка и купнеж отново страхотно написано браво!
  • От толкова време те обичам...

    а от колко повече не си същият!!!

    Толкова познато и болезнено! Поздрав! Натъжих се...
  • "Дълбая го в сърцето си
    и пак, и пак те сънувам.
    Виждам устните ти навсякъде...
    Целувам ги, а всъщност потъвам
    в нищото от минали вълнения"
    Трогателно...много силно чувство!Ти знаеш най-добре за нещастие.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...