От любов споделена...
 

Когато сърцето ти се сбъдне с любов,
когато любовта ти с друг е споделена, 
само това е необходимо, само тя е нужна, 
за да се преобърне целия ти свят…
За нея всичко ще преодолееш,
себе си дори ще преодолееш
и истинското “аз” ще откриеш,
отразено в сърцето на другия…
Пътуване е тя, без връщане назад,
и нищо и никой не ще слуша тя,
само ударите на сърцето…
Думи не съществуват да я опишеш,
любов назовава се тя сама…
Изведнъж привръщаш се в дете отново,
и всяка болка настрана оставяш.
Очите си затваряш и душата отключваш,
така се влюбваш и напълно се отдаваш…
Така се влюбвам аз в теб! Така те обичам…!
От любов по теб, едно съм с небето и зимата!
И така между двата свята сега живея! 
Но ти направи за мен любовта споделена!
И само за миг, любов на моя живот,
превърна се в разум и в лудост!
И само за миг, любов на живота ми,
Осъзнах какво е щастието…
И за болка вече няма място в душата ми!
Без страх в сърцето, с тебе тръгвам аз!
Ти си вече моята усмивка!
Само за миг корабокруширах и потънах, 
но сега в теб, любовта посрещам…
От любов, само за миг, ума си загубих,
но в теб, вдишвам любов споделена…