pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
140 3580
5 февр. 2008 г., 09:32

От мама ми остана само роклята... 

  Поэзия
1849 1 30

Не осъзнавах колко съм пораснала,

преди да се простя и с непростимото.

Когато съм се раждала, повярвах,

а после просто знаех, че Го има.

 

Загубих татко като ключ от джоба,

а продължих насън да го притискам.

От мама ми остана само роклята,

с която ме обличаше в молитвите си.

 

От дядо ми остана горда къща,

висока като божия безпомощност.

Сестра ми оцеля, за да възкръсна -

сама не можех да понасям спомените.

 

Протегната луна - като жираф,

подпря глава на хълма под звездите.

Кога пораснах, никой не разбра.

А вече нямам брат, за да попитам.

© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Жестоко!!!Обожавам твоите стихове!
  • От мама ми остана само роклята
    ...!!!
  • !!!!
  • Рано или късно всеки го настига "непростимото". Ключът за спасението ни е да намерим силата да продължим.
    Прекланям се пред чувствата, които движат мисълта и сърцето ти!
  • Белязана е поезията ти - чета те малко и редовно - като необходимо зло си за моята чиста виновност. Фиксирам и този прочит...

    ...сега имам малко работа, после ще поплача (тайничко)
  • ...мълчанието след прочита е достатъчно...
  • Без думи
  • Бих искал да те прегърна! :>

    Впрочем, помниш ли онова стихотворение, което ти веднъж ми показа - завършваше с фраза от типа на (защото не помня точно каква беше) "И някой е дръпнал шалтера на луната."? Беше МНОГО силно, трябва да ми го пратиш... :>
  • Прочетох, препрочетох и...мога само да се преклоня пред таланта ти!
  • Няма нужда от коментар, аплодисментите са малко!!!
  • Уникално добро!
  • ...С наточен остър нож във вид на стих
    /по-малко да боли/ в душата като влизаш.
    И истините дръзки пак притихват
    превърнали кошмарите в молитви...

    !!!
  • Пак го прочетох!
    "Сестра ми оцеля, за да възкръсна.

    Сама не можех да понасям спомените.

    Луната. По-червена от домат,

    подпря глава на хълма под звездите..."
    Върховна поезия!

  • Самобитна си!
  • !!!
    Без думи!
  • И четката потапяш във боите,
    в червено да обагриш ти луната.
    Рисуваш и на спомени браздите,
    за жената която е за тебе свята.

    И дните отминават в своя бяг,
    прегърнали на минало мечтите.
    А мъката е влела своя впряг
    на сребърното бяло във косите.

    С обич за теб, Поли!
    Това е специално за тебе...
  • "От мама ми остана само роклята,
    с която ме обличаше в молитвите си."
    Не си осиротяла, Поли! Толкова е богата душата ти... Отново губя думите...
    Прегръщам те с обич!
  • Наистина...как го правиш!!!
    Стреляш с думите като с куршуми
    ...право в сърцето...
    Великолепна Поезия! с обич, Пинч!!!*
  • СЕМЕЙСТВОТО е един от шедьоврите, а ти го пазиш в сърцето си. Бъди благословена!С обич!
  • Аз се радвам, че чета, макар и за първи път! Пък и залезът си е намерил лунна компания - доматена! Великолепие!
    Поклон!
  • Да останеш сам е много...тъжно.Тъжен е стихът ти!Разплака ме, но го обожавам!
  • Пораснала си, ама затова пък какви хубави стихове пишеш!
  • Осъзнавам, че си ми любима!!!/ това отдавна съм го осъзнала, сега му дойде времето да го напиша/
    .........
    !
  • Аплодирам те!
  • Трогна ме!
  • Как го правиш??!!
    Жестоко!
  • Радвам се, че отново мога да чета тези стихове!!!
    Аплодисменти, Поли!!!
  • Поли...
    Останах без дъх!
  • Каквото и да кажа ще е малко!!!!

    !!!!*
  • Прочетох!
    Изгубих си думите!
Предложения
: ??:??