От мама ми остана само роклята...
Не осъзнавах колко съм пораснала,
преди да се простя и с непростимото.
Когато съм се раждала, повярвах,
а после просто знаех, че Го има.
Загубих татко като ключ от джоба,
а продължих насън да го притискам.
От мама ми остана само роклята,
с която ме обличаше в молитвите си.
От дядо ми остана горда къща,
висока като божия безпомощност.
Сестра ми оцеля, за да възкръсна -
сама не можех да понасям спомените.
Протегната луна - като жираф,
подпря глава на хълма под звездите.
Кога пораснах, никой не разбра.
А вече нямам брат, за да попитам.
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
