От мен до теб земята е широка
и пътищата все са непознати.
Душите ни, разделни са, до болка,
а болката попива по крилата.
Надигам се към теб, за да те стигна–
една любов без дата и без име.
Попаднеш ли в очите ми – не мигам.
Попадна ли във твоите – вземи ме.
По въздуха дъхът ми се изгубва,
смалявам се. Цветът ми е прозрачен.
Разбирам, че животът ни погубва
но само ако нищичко не значим.
И питам се дали ще те открия,
сега, когато времето е спряло.
Стрелките зад часовника се крият
и знаят, че е късно за начало.
Душите ни разделни са до болка –
а пътищата – толкова далечни,
но падна ли в очите ти дълбоки
се моля само – там да бъде вечност.
© Деница Гарелова Все права защищены