От Моста на орлите, с Любов

Ето ме, на Моста на орлите пак стоя.
На отминаващите хора не говоря, а шептя.

Намръщени лица, гротески на принцеси.
Летят от мост на мост, за бедните мъже - на очите със завеси.
И зависи ли от Аз-а ми - ще стане ли Орел от мен?
С маркови криле на Гучи да бъда славно окрилен.
Обмен на вещества между Хибридите протича,
остана ли поне една или един, който да може натурално да обича?

И се вричат, а не вярвам, не искам и да слушам.
Техните признания любовни не ми се слушат, а подслушват.
Ослушват се змии, лисици и хиени за някой любовно наранен.
Гледат ме прозрачно, но знам, че търсят точно мен –

Безпорядъчно див, вече сигурно сив,

относително умен, но не и „красив”.
Ето ме отново, на Моста на орлите сам стоя,
любов търся с кого да споделя.