От обич помъдрял

15 мая 2010 г., 15:46

Поэзия » Любовная

712 0 7

Събудих се - от обич помъдрял!

Как светеше иконата над мене!

Нов ден да срещна, силно закопнял -

след кръстен знак - към слънцето поглеждам!

Съдбата си не мога да предричам,

но чувствам сам - летя към висина!

И зная, че безумно те обичам -

греховно и съдбовно при това!

Лети към теб душата ми - теб иска!

Бял гълъб е - с любов го окрилих!

Наяве и насън в небето чисто

превърнал се във лъч, във светъл стих!

И в слънце обичта ми се преражда,

потича като песенна река!

Да срещна теб, ориса ме Игнажден -

ти първа влезе, с теб - и любовта!

seson (Боби)

2010-05-16T12:30:04+03:00

С обичта наистина помъдряваме и се пречистваме! Поздрав!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-05-15T22:56:27+03:00

Хубав стих!!!
С обичта наистина помъдряваме, приятелю!
Нека да я има!!!
stel88 (Стеляна)

2010-05-15T18:28:08+03:00

И все по-мъдър да ставаш... Поздрав!
vedrina (Марина Стоянова)

2010-05-15T17:10:12+03:00

Оригинално с поверието от Игнажден!!!
Прекрасно!!!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2010-05-15T17:03:27+03:00

Дай Боже всекиму такъв пролазник! Разкошен стих. Браво!!!
yogimax (Василена Т)

2010-05-15T16:24:54+03:00

Вълнуваща изповед!
Бъди щастлив!
vodoleia (Мария)

2010-05-15T15:53:06+03:00

"Да срещна теб, ориса ме Игнажден -
ти първа влезе, с теб - и любовта!"
Поздрав, хареса ми!