May 15, 2010, 3:46 PM

От обич помъдрял

  Poetry » Love
852 0 7

Събудих се - от обич помъдрял!

Как светеше иконата над мене!

Нов ден да срещна, силно закопнял -

след кръстен знак - към слънцето поглеждам!

 

Съдбата си не мога да предричам,

но чувствам сам - летя към висина!

И зная, че безумно те обичам -

греховно и съдбовно при това!

 

Лети към теб душата ми - теб иска!

Бял гълъб е - с любов го окрилих!

Наяве и насън в небето чисто

превърнал се във лъч, във светъл стих!

 

И в слънце обичта ми се преражда,

потича като песенна река!

Да срещна теб, ориса ме Игнажден -

ти първа влезе, с теб - и любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...