От обич помъдрял
Събудих се - от обич помъдрял!
Как светеше иконата над мене!
Нов ден да срещна, силно закопнял -
след кръстен знак - към слънцето поглеждам!
Съдбата си не мога да предричам,
но чувствам сам - летя към висина!
И зная, че безумно те обичам -
греховно и съдбовно при това!
Лети към теб душата ми - теб иска!
Бял гълъб е - с любов го окрилих!
Наяве и насън в небето чисто
превърнал се във лъч, във светъл стих!
И в слънце обичта ми се преражда,
потича като песенна река!
Да срещна теб, ориса ме Игнажден -
ти първа влезе, с теб - и любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
