От онзи ден...

12 нояб. 2016 г., 16:47

Поэзия » Любовная

412 1 2

От онзи ден небето ми се скри,
блещука само огънче в душата.
И светят в мене мънички искри –
в две очи, погалени от някой.

А този някой може би си ти,
една любов, възпламнала живота.
На тъй угаснали от спомена мечти,
в миг угаснали от хладното на нощите.

От онзи ден сърцето ми се сви,
блещука само огънче в душата.
Тогава ти насън ми се яви
и каза ми, че в мене се разтваря ангел!