От преливащо сърце

27 февр. 2011 г., 15:48

Поэзия

926 0 3

От преливащо сърце

Разхождах се. Намерих малка птичка.

Наведох се и взех я в свойта шепа.

Тя беше със прекършени крила

и жертва на чудовищност нелепа.

Погалих я – тя само потрепери.

Целунах я – тя само ме погледна.

Попитах я – кажи, защо трепериш,

защо ме гледаш тъжно, птичко бедна?

Обикнах тази тъжна непозната,

реших да излекувам тази рана.

И тя разбра, и тя повярва в мен,

и в шепата ми сви се замълчана.

Тя цялата е болка, а мълчи.

Не казва “ох”, не плаче, не нарежда,

но болката е в нейните очи,

а в моите е нейната надежда.

Тя беше толкоз малка тиха птичка,

а носеше в сърцето толкоз болка.

Кажи, къде побра това, любима?

И колко още можеш, мила, колко?

Отроних две сълзи заради нея.

Обичах я , за нея се вълнувах.

А тя отвори човка и запя.

За първи път такова нещо чувах.

Разтърси ме вълшебната ù песен.

Кажи ми, как роди една мечта.

А тя отвърна само със очи –

“Страданието ражда красота...”.