От преливащо сърце
Разхождах се. Намерих малка птичка.
Наведох се и взех я в свойта шепа.
Тя беше със прекършени крила
и жертва на чудовищност нелепа.
Погалих я – тя само потрепери.
Целунах я – тя само ме погледна.
Попитах я – кажи, защо трепериш,
защо ме гледаш тъжно, птичко бедна?
Обикнах тази тъжна непозната,
реших да излекувам тази рана.
И тя разбра, и тя повярва в мен, ...