От преливащо сърце
От преливащо сърце
Разхождах се. Намерих малка птичка.
Наведох се и взех я в свойта шепа.
Тя беше със прекършени крила
и жертва на чудовищност нелепа.
Погалих я – тя само потрепери.
Целунах я – тя само ме погледна.
Попитах я – кажи, защо трепериш,
защо ме гледаш тъжно, птичко бедна?
Обикнах тази тъжна непозната,
реших да излекувам тази рана.
И тя разбра, и тя повярва в мен,
и в шепата ми сви се замълчана.
Тя цялата е болка, а мълчи.
Не казва “ох”, не плаче, не нарежда,
но болката е в нейните очи,
а в моите е нейната надежда.
Тя беше толкоз малка тиха птичка,
а носеше в сърцето толкоз болка.
Кажи, къде побра това, любима?
И колко още можеш, мила, колко?
Отроних две сълзи заради нея.
Обичах я , за нея се вълнувах.
А тя отвори човка и запя.
За първи път такова нещо чувах.
Разтърси ме вълшебната ù песен.
Кажи ми, как роди една мечта.
А тя отвърна само със очи –
“Страданието ражда красота...”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Белев Всички права запазени
