31 окт. 2007 г., 11:14

От пръв поглед

878 0 3

Видях те теб в тъмнината,

пожелах те, но не посмях да те докосна,

за пръв път виждах теб,

съзнанието ми те прие веднага,

не можах да отделя очи,

погледите ни се пресякоха

и тогава усетих твоето очарование,

сякаш слънчев лъч погали ми лицето,

усмихна ми се и тогава аз бях поразен,

поразен от твоята аура,

поразен от твоето същество,

събрах кураж... приближих се

и нежно погалих твоето лице,

ти усети уханието на розата и ме докосна,

докосна ме и аз изтръпнах,

целуна ме и аз запламтях...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъв Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...