Oct 31, 2007, 11:14 AM

От пръв поглед

  Poetry » Love
869 0 3

Видях те теб в тъмнината,

пожелах те, но не посмях да те докосна,

за пръв път виждах теб,

съзнанието ми те прие веднага,

не можах да отделя очи,

погледите ни се пресякоха

и тогава усетих твоето очарование,

сякаш слънчев лъч погали ми лицето,

усмихна ми се и тогава аз бях поразен,

поразен от твоята аура,

поразен от твоето същество,

събрах кураж... приближих се

и нежно погалих твоето лице,

ти усети уханието на розата и ме докосна,

докосна ме и аз изтръпнах,

целуна ме и аз запламтях...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъв All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....