Дъждът тихо ромоли по сивите улици, самотен вървя, като скитник в поредния град, непознати лица около мен смеят се, а аз мълчаливо се взирам в техния свят:
Хвърлят ми погледи странни, но подминават с безгрижна и бърза походка - за тях аз съм просто част от сивия ден, нарушила за миг тяхната малка разходка.
И скрили се под чадърите мрачни и черни, нервно погледждат своите "златни" часовници, забързват се още повече, ускоряват крачка, нетърпеливи да стигнат своите гробници.
И невидели вълшебния мрачен небосвод, спускат се в топлите сгради, отпиват глътка горещо кафе, изпуснали в бързината красивия есенен дъжд, поздравяват своите машини с усмивка на малко дете.
Но, уви, усилва се дъждът, вятърът поваля малките дръвчета, слънцето се скрива зад облачните пелени, токът спира и гигантът замлъква безжизнен, а те остават в тишината сами...
Забиват празни погледи в чашата, и нервно потропват със крак, но ето, минутка и токът дойде, и те се потапят отново в измисления си свят.
Животът им е дълго разписание, усмихват се по план дори, затова са толкова изкуствени, и уж са заедно, но са сами...
А аз... А аз ги съжалявам, вярно - аз ще съм скитника вечен, но сам ще се смея, ще го правя от сърце, пък нека после ми казват, че съм на самота обречен...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
усмихват се по план дори,
затова са толкова изкуствени,
и уж са заедно, но са сами...
Изумяваш ме!
Сякаш си живяла 100 цивота...