От смеха ми, ще падат звездите...
Тъй родих се, напук, оживях, на късмет.
Ето тук съм, и дишам, и дразня.
С моят пулс бие всеки тъжен куплет
Вятър гоните с думи. Напразно.
Нямам къща и дом, нямам пукнат петак.
Птичка Божия - слънце и песен.
И с какво ли ви преча? В очите ми пак,
отразен е света. И е тесен,
за телата ви- похот и алчност, и жлъч,
за душите ви -болни заблуди.
Някой ден ще си тръгна, но лунният лъч,
ще напомня за мен. Ще ви буди.
И ще липсвам, до лудост, на онзи щурец,
който нощем ви пречи да спите.
Спомен стих ще напява побъркан скорец.
От смеха ми, ще падат звездите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
