Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18478
25 окт. 2019 г., 20:10  

От смеха ми, ще падат звездите... 

  Поэзия » Философская
670 13 10

Тъй родих се, напук, оживях, на късмет.
Ето тук съм, и дишам, и дразня.
С моят пулс бие всеки тъжен куплет
Вятър гоните с думи. Напразно.

Нямам къща и дом, нямам пукнат петак.
Птичка Божия - слънце и песен.
И с какво ли ви преча? В очите ми пак,
отразен е света. И е тесен,

за телата ви- похот и алчност, и жлъч,
за душите ви -болни заблуди.
Някой ден ще си тръгна, но лунният лъч,
ще напомня за мен. Ще ви буди.

И ще липсвам, до лудост, на онзи щурец,
който нощем ви пречи да спите.
Спомен стих ще напява побъркан скорец.
От смеха ми, ще падат звездите...

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??