svetlitschka (СК)
530 4719
5 авг. 2021 г., 10:29

От сърцето ми вадиш кама 

  Поэзия
412 4 9

Да ме питаш защо го вървя

този път, изкорубен към нищото...

Докога ще записваш вина,

свитъка ми съдбовен ще нищиш.

 

Привидя ти се нимб на светец

над очи, градобитно навъсени.

Доброволно до жертвен агнец

се превих под въздишки накъсани.

 

Острието в почуда съзря,

в пазвата ми внезапно изникнало,

себе си не целях да спася, 

а достойнството ти неоткликнало.

 

Вдигнеш ли натежала ръка,

безвъзвратно изгубваш двубоя.

От сърцето ми вадиш кама,

ничия ме наричай, не своя.

 

© СК Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Каквото повдигнало, такова достигнало, да преразкажа народната мъдрост. Чест проблем, последствията от който се недооценяват. Писала съм и преди по тази тема.
  • А, тук си много войнствена - "градобитно навъсени" като преди градушка! Да му мисли вдигналият ръка..
  • Благодаря, Роси ! Оценявам, че си тук.
  • От сърцето ми вадиш кама,
    ничия ме наричай, не своя.
  • Благодаря ви, че прочетохте и коментирахте.
  • Много тъжно! Много...
  • Прерасно е!
    Поздравления!
  • Добре, добре...
  • Дори не знам как да коментирам...
    Натъжи ме чувството в стихотворението, но признавам, че е много въздействащо, Светулче!❤️

    " Доброволно до жертвен агнец
    се превих под въздишки накъсани"!!!

    Прекрасна образност!🌹
Предложения
: ??:??