От сърцето ми вадиш кама
Да ме питаш защо го вървя
този път, изкорубен към нищото...
Докога ще записваш вина,
свитъка ми съдбовен ще нищиш.
Привидя ти се нимб на светец
над очи, градобитно навъсени.
Доброволно до жертвен агнец
се превих под въздишки накъсани.
Острието в почуда съзря,
в пазвата ми внезапно изникнало,
себе си не целях да спася,
а достойнството ти неоткликнало.
Вдигнеш ли натежала ръка,
безвъзвратно изгубваш двубоя.
От сърцето ми вадиш кама,
ничия ме наричай, не своя.
© Светличка All rights reserved.
