10 нояб. 2024 г., 19:56

От теб зависи

349 9 6

Един-единствен избор е възможен -
като орел или влечуго да умреш.
И в този свят нарастващо тревожен
звездите в полет да предпочетеш.

Да бъдеш мисъл вън от ято устремена,
познала силата на любовта.
Разбрала мигом цялата вселена
преди да я прегърне гибелта.

И твоята душа да е светулка,
разсейваща нестихващия мрак.
Да трепка като морз - на пресекулки,
сред падащия междузвезден сняг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за прекрасните коментари и за Любими: Бо, Хел, Люси, Елка, Стойчо; Дарина, Красимир.
    П.П. Благодаря на Бо, че постави в Любими и стихотворението ми "Ще падне слънцето...":

    "https://otkrovenia.com/bg/stihove/shte-padne-slynceto

    Приемете пожеланието ми за магическа седмица и един скромен музикален поздрав:

    https://www.youtube.com/watch?v=tVuQU2Ql1OA&list=RD91sdpOHAU88&index=9
  • Към такава действителност вървим,колкото и хиперболична да изглежда!
    Поздравления за написаното от теб, Младен!
  • Светулка в нестихващия мрак...Прекрасен стих! Поздравления!
  • Да полетиш и да светиш в мрака!
  • Разкошно стихопрозрение. Поздравления, Младен!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...