Един-единствен избор е възможен -
като орел или влечуго да умреш.
И в този свят нарастващо тревожен
звездите в полет да предпочетеш.
Да бъдеш мисъл вън от ято устремена,
познала силата на любовта.
Разбрала мигом цялата вселена
преди да я прегърне гибелта.
И твоята душа да е светулка,
разсейваща нестихващия мрак.
Да трепка като морз - на пресекулки,
сред падащия междузвезден сняг.
© Младен Мисана All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
