10 nov 2024, 19:56

От теб зависи

  Poesía
347 9 6

Един-единствен избор е възможен -
като орел или влечуго да умреш.
И в този свят нарастващо тревожен
звездите в полет да предпочетеш.

Да бъдеш мисъл вън от ято устремена,
познала силата на любовта.
Разбрала мигом цялата вселена
преди да я прегърне гибелта.

И твоята душа да е светулка,
разсейваща нестихващия мрак.
Да трепка като морз - на пресекулки,
сред падащия междузвезден сняг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за прекрасните коментари и за Любими: Бо, Хел, Люси, Елка, Стойчо; Дарина, Красимир.
    П.П. Благодаря на Бо, че постави в Любими и стихотворението ми "Ще падне слънцето...":

    "https://otkrovenia.com/bg/stihove/shte-padne-slynceto

    Приемете пожеланието ми за магическа седмица и един скромен музикален поздрав:

    https://www.youtube.com/watch?v=tVuQU2Ql1OA&list=RD91sdpOHAU88&index=9
  • Към такава действителност вървим,колкото и хиперболична да изглежда!
    Поздравления за написаното от теб, Младен!
  • Светулка в нестихващия мрак...Прекрасен стих! Поздравления!
  • Да полетиш и да светиш в мрака!
  • Разкошно стихопрозрение. Поздравления, Младен!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...