29 июн. 2011 г., 22:21

От утре

1.1K 0 16

Аз вече няма да те искам... уморих се.
Ще те заровя под кора до някой мъх.
Ще те покрия със мълчания, ще изболедувам
и липсата ти, и горчивия без тебе дъх.
И няма и за миг да си припомням спомен,
отплувал с облаци към залезно небе,
ще издълбая дълбокия ти в мене корен,
та да не притискаш мойта гръд-море.
Как ми говориш с повея на вятър тих
със нежни звуци, вече няма да дочувам.
Изтривам те във думите на този стих.
Ала от утре. Днес още много те обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...