От утре
Аз вече няма да те искам... уморих се.
Ще те заровя под кора до някой мъх.
Ще те покрия със мълчания, ще изболедувам
и липсата ти, и горчивия без тебе дъх.
И няма и за миг да си припомням спомен,
отплувал с облаци към залезно небе,
ще издълбая дълбокия ти в мене корен,
та да не притискаш мойта гръд-море.
Как ми говориш с повея на вятър тих
със нежни звуци, вече няма да дочувам.
Изтривам те във думите на този стих.
Ала от утре. Днес още много те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
