От утре
Аз вече няма да те искам... уморих се.
Ще те заровя под кора до някой мъх.
Ще те покрия със мълчания, ще изболедувам
и липсата ти, и горчивия без тебе дъх.
И няма и за миг да си припомням спомен,
отплувал с облаци към залезно небе,
ще издълбая дълбокия ти в мене корен,
та да не притискаш мойта гръд-море.
Как ми говориш с повея на вятър тих
със нежни звуци, вече няма да дочувам.
Изтривам те във думите на този стих.
Ала от утре. Днес още много те обичам.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
