От високо

3 янв. 2018 г., 01:04

Поэзия » Философская

847 0 3

Издишах,

и с издишката оставих тялото си долу да лежи без думи, нито стон.

Погледнах всичко отвисоко, душата моя гола

без бряг и котва, без подслон.

Летях и носех се и чувствах,

без обръщане назад

останките от белег безпощадно срутвах-

не спрях се дни наред, напуснах този свят.

Едва тогава се обърнах, погледнах там под мен.

Аз-толкова високо, а светът отдолу малък и наивен, смешно пременен.

Един след друг покривах демони, вулкани с обширните крила.

унищожавах, докато нищичко не ми остана, чак тогава аз усетих свобода.

Освободих се и се превърнах в космос –

целият простор и тишина живее в мен,

усетих – щом в мен допуснала съм Господ,

не ще застане нищо между мен и мен.

От високо бях готова да се върна пак.

И вдишах...

Sunny_EL (Sunny)

2018-01-03T11:37:52+02:00

Когато човек успее да се отдели
от земните болки и тревоги, от разочарования, обиди и
причинени му злини, той се издига над всички това и запазва
цяла душата си, колко повече, когато е приел Бог в сърцето си!
А тук лирическата е успяла! Поздравления!!! 🌸
ПетяБогданова-Детелина (Петя Маркова)

2018-01-03T09:02:48+02:00

Благодаря ви! Задържането на дъха и контролираното дишане закратко са най-ефективните техники при паника и страх. Поглед върху проблемите ни “от високо” и обръщане към самите нас често помага да ги преодолеем с лекота!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-01-03T06:59:01+02:00

Ох! Изплаших се, че няма да вдишаш! Че си издишала за последно! Поздрав за внушението! Хубав стих! Бях си задържала неволно дъха и го разбрах едва когато ми се наложи да дишам.