3.01.2018 г., 1:04

От високо

1.2K 0 3

Издишах,

и с издишката оставих тялото си долу да лежи без думи, нито стон.

Погледнах всичко отвисоко, душата моя гола

без бряг и котва, без подслон.

Летях и носех се и чувствах,

без обръщане назад

останките от белег безпощадно срутвах-

не спрях се дни наред, напуснах този свят.

 

Едва тогава се обърнах, погледнах там под мен.

Аз-толкова високо, а светът отдолу малък и наивен, смешно пременен.

Един след друг покривах демони, вулкани с обширните крила.

унищожавах, докато нищичко не ми остана, чак тогава аз усетих свобода.

 

Освободих се и се превърнах в космос –

целият простор и тишина живее в мен,

усетих – щом в мен допуснала съм Господ,

не ще застане нищо между мен и мен.

 

От високо бях готова да се върна пак.

 

И вдишах...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато човек успее да се отдели
    от земните болки и тревоги, от разочарования, обиди и
    причинени му злини, той се издига над всички това и запазва
    цяла душата си, колко повече, когато е приел Бог в сърцето си!
    А тук лирическата е успяла! Поздравления!!! 🌸
  • Благодаря ви! Задържането на дъха и контролираното дишане закратко са най-ефективните техники при паника и страх. Поглед върху проблемите ни “от високо” и обръщане към самите нас често помага да ги преодолеем с лекота!
  • Ох! Изплаших се, че няма да вдишаш! Че си издишала за последно! Поздрав за внушението! Хубав стих! Бях си задържала неволно дъха и го разбрах едва когато ми се наложи да дишам.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...