От върха на Дървото на живота
Очите ми рисуват картина,
видях я такава върху слънчева рефлуксия,
хубава като жена, която пие жадно лимонада!
Море слънчогледи – без приливи,
без бягащи слънчеви зайчета и солена подмолност,
тежко приседнало, притихнало сякаш под пладнето...
Отгоре – пчели пренасят прашец,
въздухът – наелектризиран, високоволтово напрежение.
Любовни откоси между тях. Къси съединения.
Над жълтата шир бос притичва вятър.
Шегува се. Жълтурковците се смеят.
Пчелите полудяват от опиума на настроенията.
По пътя оттатък, изливащ се в ниското,
дето реката се нежи, развъжда риби и крие вирове,
там изведнъж се появява момиче на велосипед.
Къдрите му бронзират от вятъра, пишат
послания, луничките му се пръскат нагоре,
всичко плува в слънчогледовия казан! Градусите кипят!
И Ван Гог не е нарисувал толкова прелести –
момиче на колело, забодено в нива,
а в нея – стръкове слънце, любовни пити и оранжеви къдри!
Дай, боже, всекиму, да се гмурне
в такова видение, да ослепее от щастие и да не иска
да слезе от върха на Дървото на живота до залез слънце!
© Златина Георгиева Все права защищены
"Над жълтата шир бос притичва вятър",
е бил плагиатстван още през 2012г. в стихотворението "Танцувам с вятъра", с линк:
http://hadjito.blog.bg/poezia/2012/04/23/tancuvam-s-viatyra.944622
Плагиаторът, очевидно възползвал се от машина на времето, е проникнал в бъдещето с цели две години напред и е заимствал от Вас следното:
"вятърът лудува...притичва бос..."
Неприятен случай и сериозен прецедент, заради който следва със закон да бъдат преустановени пътуванията във Времето /особено в бъдещето/ с цел избягвания на повторни такива плагиатства.
Хубава седмица, Ви, желая!: Мисана