От върха на Дървото на живота
От върха на Дървото на живота
Очите ми рисуват картина,
видях я такава върху слънчева рефлуксия,
хубава като жена, която пие жадно лимонада!
Море слънчогледи – без приливи,
без бягащи слънчеви зайчета и солена подмолност,
тежко приседнало, притихнало сякаш под пладнето...
Отгоре – пчели пренасят прашец,
въздухът – наелектризиран, високоволтово напрежение.
Любовни откоси между тях. Къси съединения.
Над жълтата шир бос притичва вятър.
Шегува се. Жълтурковците се смеят.
Пчелите полудяват от опиума на настроенията.
По пътя оттатък, изливащ се в ниското,
дето реката се нежи, развъжда риби и крие вирове,
там изведнъж се появява момиче на велосипед.
Къдрите му бронзират от вятъра, пишат
послания, луничките му се пръскат нагоре,
всичко плува в слънчогледовия казан! Градусите кипят!
И Ван Гог не е нарисувал толкова прелести –
момиче на колело, забодено в нива,
а в нея – стръкове слънце, любовни пити и оранжеви къдри!
Дай, боже, всекиму, да се гмурне
в такова видение, да ослепее от щастие и да не иска
да слезе от върха на Дървото на живота до залез слънце!
© Златина Георгиева All rights reserved.
