9 дек. 2011 г., 22:38

Отблясъци в лилаво

2.4K 0 10

 

 

~ ~ ~ Отблясъци в лилаво

 

 

Лятото накуцва бавно в тази есен. Весело момиче плаче на брега.

Тихи са сълзите му - босонога песен. Тъжно е момчето и само сега.

 

От брега измиват стъпките вълните. Нямо е морето - бяла тишина.

Корабчета плават близо до скалите. Тъмни сенки хвърлят белите платна.

 

Залезът се носи във лилава риза. Може би съблича тъжното момче.

Хуква към момичето с блясъци нанизани. Иска през сълзите да го облече.

 

След лилава вечер и лилаво утро двамата се търсят всяка нощ така.

Моето момиче е до болка влюбено. Твоето момче търси любовта...

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...