Отчаяно търсене

1 июн. 2011 г., 00:07

Поэзия

548 0 2

Ти ме взе просто така!

Събра ме от дъното.

Посегна с длан към пръстта.

В дланта си, времето от нея отся.

И утаих се –досущ пълзяща змия!

Ти събира моите късове.

Дълго търси духа ми.

Ти прогонваше демоните ми.

Но не се вини за гибелта ми!

Аз бях твърде уморена.

Аз видях ,каквото трябваше..

Ти бе последният!

Ти трябва да разкажеш!

За силата на предстоящия ден!

За устрема на любовта!

За радостта от първородното дете.

За твоето вчера, за твоето днес!

За твоето истинско „Да”!

baijim (Бай Джим)

2011-06-21T23:16:01+03:00

<a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
Katriona (Кети Рашева)

2011-06-01T14:04:46+03:00

Накара ме да се замисля, а това вече е белег за добро попадение, аплодисменти!