Jun 1, 2011, 12:07 AM

Отчаяно търсене

  Poetry
663 0 2

Ти ме взе просто така!

Събра ме от дъното.

Посегна с длан към пръстта.

В дланта си, времето от нея отся.

И утаих се –досущ пълзяща змия!

 

Ти събира моите късове.

Дълго търси духа ми.

Ти прогонваше демоните ми.

Но не се вини за гибелта ми!

 

Аз бях твърде уморена.

Аз видях ,каквото трябваше..

Ти бе последният!

Ти трябва да разкажеш!

 

За силата на предстоящия ден!

За устрема на любовта!

За радостта от първородното дете.

За  твоето вчера, за твоето днес!

За твоето истинско „Да”!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Просто Някой All rights reserved.

Comments

Comments

  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • Накара ме да се замисля, а това вече е белег за добро попадение, аплодисменти!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...