8 июл. 2009 г., 00:11

Отдадена

886 0 0

Нима ти пука, че "Обичам те!" ти казах?!
Че себе си потъпках пак...?
От живота си отново се отказах
и вървя сама във студ и мрак.
За пореден път с очите си те търся,
но знам, че не си там...
Ти с друга си сега
и не ще научиш какво е да си сам!
Защо така сурова е съдбата
към мен и към сърцето ми?
И пак кърви, кърви душата,
защото ти далеч от мене си.
С какво заслужи любовта ми
и всяка проронена сълза?
Още те обичам! Не разбра ли?!
Към тебе се обръщам със единствена молба -
Помни ме винаги така,
както тебе аз ще помня
и някой ден, когато съм сама,
пак към тебе ще погледна.
Ако тъжиш, не ще се чудя
причина ли е или две.
От кошмара ти ще те събудя
и ще те прегърна със треперещи ръце!
Сълзите ти една по една ще забърша,
някак си тъгата ти ще залича.
Първо нежно ще те утеша,
после завинаги ще изчезна в мъгла!
Ако след това някой ден се запиташ
защо се случи всичко това,
спомни си за момичето, което
за теб даваше всичко на света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...