Отдадох се...
Отдадох се на вятъра
и кадифена нежност моята плът покри.
Развя косата ми
и вплете нишки страст и палави искри.
Полегнах на земята
и сили тя дари ми от своите недра,
покълна семенцето на надеждата
в моята замръзнала душа.
Докоснах и водата
и всяка горест тя изми от моето лице,
с търпение почисти тинята,
която насъбрало беше моето сърце.
Отдадох се на слънцето,
порой от жива топлина обгърна ме със слънчева нега,
стопи леда в погледа
и хиляди усмивки грейнаха в моята душа.
Погледнах птиците
и дадоха ми своя волен полет те,
зареях поглед в небесата
и свобода изпълни моето сърце.
Поклон аз сторих пред Природата,
поклон пред тази вечна красота,
изпълнена с благодарност се усмихнах,
че винаги ми дава своите сили тя.
Събрах аз нежността,
страстта и любовта, събрах и силата,
обърнах гръб на всяка грозота,
усмихнах се и слънчев поздрав пратих на света…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Все права защищены
