1 дек. 2006 г., 22:25

Отдалечени

1K 0 1

Ето, че съдбата пак ни раздели,
като те от мен отдалечи!
Ти замина много надалече
и не знам ще те видя ли някога вече!
И моля се на Бога всеки ден
да те върне пак при мен!

Ето, че животът си тече,
а теб все те няма, мое мило момче,
и чакам да настъпи пак нощта,
за да се срещнем ний отново в съня!

Знай, че ще те помня вечно,
макар да си в селище така далечно,
но за мен ще бъде по-добре
съдбата пак да ни събере!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Соня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...