Ето, че съдбата пак ни раздели,
като те от мен отдалечи!
Ти замина много надалече
и не знам ще те видя ли някога вече!
И моля се на Бога всеки ден
да те върне пак при мен!
Ето, че животът си тече,
а теб все те няма, мое мило момче,
и чакам да настъпи пак нощта,
за да се срещнем ний отново в съня!
Знай, че ще те помня вечно,
макар да си в селище така далечно,
но за мен ще бъде по-добре
съдбата пак да ни събере!
© Соня All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
