Ето, че съдбата пак ни раздели,
като те от мен отдалечи!
Ти замина много надалече
и не знам ще те видя ли някога вече!
И моля се на Бога всеки ден
да те върне пак при мен!
Ето, че животът си тече,
а теб все те няма, мое мило момче,
и чакам да настъпи пак нощта,
за да се срещнем ний отново в съня!
Знай, че ще те помня вечно,
макар да си в селище така далечно,
но за мен ще бъде по-добре
съдбата пак да ни събере!
© Соня All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
