1.12.2006 г., 22:25

Отдалечени

1K 0 1

Ето, че съдбата пак ни раздели,
като те от мен отдалечи!
Ти замина много надалече
и не знам ще те видя ли някога вече!
И моля се на Бога всеки ден
да те върне пак при мен!

Ето, че животът си тече,
а теб все те няма, мое мило момче,
и чакам да настъпи пак нощта,
за да се срещнем ний отново в съня!

Знай, че ще те помня вечно,
макар да си в селище така далечно,
но за мен ще бъде по-добре
съдбата пак да ни събере!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...