Kalia1117 (Лили Вълчева)
759 2799
29 мар. 2017 г., 18:27  

Отдалечи се от мен...(2) 

  Поэзия » Свободный стих
1057 5 10

Отдалечи се от  мен...

 

Нещо отвътре ми шепти,

ела към мен...

Но иска да се отдалеча

от теб и ми крещи...

 

Този шепот съкровен

или викът за живот...

Вече съм по течението.

Тръгвам си. Отдалечавам се.

 

Сърцето си ще слушам.

Въпреки и защото те обичам.

Хвърли ключа, от този затвор

и отключи светлината,

която нито в нея, нито в мрака

сега я има между нас...

 

Дяволът агонизира в смеха си.

Маскира се и сваля маската си

пред нас...и всеки път иска

да потънем в дъното на 

забравата, в дъното на безкрай,

което не обича като своя брат.

Който не ни затваря. Обича ни.

Иска да обичаме и в любовта

ни освобождава винаги...

 

Няма да забравя шепота ти...

И не искам никога да е така.

В него почувствах себе си.

Но сега душата ми крещи...

 

Отдалечавам се, за да се приближа.

Не искам сърцето ми да не те обича.

Отдалечавам се. За да не избягам.

Освобождавам се. Освободи се и ти..

 

Отдалечавам се. Приближи се.

Любовта стои над изпитанията,

но не се криви като цивилизация.

За да не се нараняваме.

И вместо да изгряваме в мрака,

да залязваме в него мрачно...

 

Не мога вече да мълча.

Искам сърцето ми да запее за теб.

И чак след това да ме смълчи.

Пея за да полетиш. Да избереш.

 

За да се отдадеш,

да прегърнеш полета.

За да те запомня с добро.

и да обичаме без бариери.

 

Свободни и наблизо,

а не затворени и отдалечени

от това което споделяхме,

което чувстваме любов...

От светлината, която

ни осветяваше и мечтае

да не се сломи...

 

Нека си я върнем.

Макар и поотделно.

Съдбата ни знае.

Знае, че без избор

всъщност е избор...

 

Отдалечавам се от

отдалечаването ни.

Избирам да те чувствам

наблизо, въпреки,

че се отдалечавам...

 

 

© Лили Вълчева Все права защищены

Бел. на автора: Има много причини, които ни карат да се отдалечаваме от хората, които обичаме. И на всички ни се случва в даден момент да искаме да се отдалечим или да отдалечим някого от себе си. Често грешим. Но и често искаме да тръгнем направо. Пак повтарям имам много причини. Не познавам всички. Познавам само няколко от тях. Едната е отдалечаването от страх. Втората е от нуждата да не нараняваме, този който обичаме. Третата е от съмнението в нас самите. Четвъртата е разума, който си мисли, че знае всичко. И не иска да ни позволи да обичаме. Мисли, че ще е по - добре да избягаме. И всячески ни го втълпява и тогава се намесва сърцето, което напук на всичко се бори. И петата е, когато всичко това се смеси в едно. И любовта, която е без граници, добива границите на някакъв вид насилие. В този момент, когато любовта се изкриви в тази посока, независимо каква е причината, (често е всички тези причини в едно) единствено което трябва да направим е да послушаме сърцето, което ще ни каже да се освободим поотделно и взаимно. Но когато една любов, въпреки страха, въпреки съмнението, въпреки изпитанията, въпреки разума, въпреки нас самите и останалите, въпреки всичко царува несломена, от това което ни сломява сърцето ще се бори за нея без изобщо да я изкриви или да се стигне до насилие...

Любовта е отдаване и свобода, а не затвор. Понякога да избягаме се превръща във затвор. Понякога да останем също. Също понякога бягството е изчезването на свободата.А оставането появата. Какъвто и да ни се случва обаче, (защото всяка една любов е уникална) в нея трябва да създаваме свободата. И да обичаме. Което е същността на любовта. (Толкова чиста и проста.) А не да забравяме. Да запомняме...да пеем на живота, който е точно в този момент...

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви! Пожелавам ви много светлина, щастие и вдъхновение!
  • Харесах много е хубаво. Браво.
  • Въздействаш, Лили! Поздрави!
  • Чисти и искрени съждения, Лили!
    Хареса ми и оценявам! Поздравления!
  • Когато изберем със сърцето, всички причини остават без значение, защото то избира пътя си със или без причини. Не причините са причината, а това около и във тях. Споделям посланието. Много красиво написана истина на сърцето! И когато това се случи, нямаме друг избор освен да изберем. Обичта ни към хората не си отива, тя остава. Ние избираме как тя ще остане в нас. Понякога пътищата се разделят, за да се слеят, понякога се обединяват още повече, понякога просто се отделят. Но винаги със идеята да продължат. Да продължим напред. Да живеем всеки миг. Обичта остава и за да остане, сърцето избира да си тръгне или да остане...
  • Хареса ми!
  • много са причините и винаги са трудни изборите, поздрав!!!
  • Почувствах творбата.
  • Никога не спирай, продължавай да вървиш напред! Поздрави, Лили!
  • Определено е трудно човек да се вместе в емоционалното състояние на другия.Въпрос на любовта и свободата е сам да превъзмогнем това състояние.Другото е лицемерие.Успех!🔕
Предложения
: ??:??