Отдавнашно чувство за любов
Ден и нощ!
Нощ и ден!
Месеци минават,
но във мене си остават
чувствата красиви,
отсечени, но още живи.
Правя всичко, както е редно.
Живея живота си като за последно.
Всеки ден едни и същи неща,
опитвам се да не мисля за любовта.
Но нощем, когато остана сама,
тя ме настига със спомени сиви,
прокарва по мен корени диви,
задушава ме цялата
и аз съм във плен,
заплаквам от болка
и чакам утрешния ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Неделчева Все права защищены
