Ден и нощ!
Нощ и ден!
Месеци минават,
но във мене си остават
чувствата красиви,
отсечени, но още живи.
Правя всичко, както е редно.
Живея живота си като за последно.
Всеки ден едни и същи неща,
опитвам се да не мисля за любовта.
Но нощем, когато остана сама,
тя ме настига със спомени сиви,
прокарва по мен корени диви,
задушава ме цялата
и аз съм във плен,
заплаквам от болка
и чакам утрешния ден.
© Красимира Неделчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
