Отдавнашно чувство за любов
Ден и нощ!
Нощ и ден!
Месеци минават,
но във мене си остават
чувствата красиви,
отсечени, но още живи.
Правя всичко, както е редно.
Живея живота си като за последно.
Всеки ден едни и същи неща,
опитвам се да не мисля за любовта.
Но нощем, когато остана сама,
тя ме настига със спомени сиви,
прокарва по мен корени диви,
задушава ме цялата
и аз съм във плен,
заплаквам от болка
и чакам утрешния ден.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимира Неделчева Todos los derechos reservados
