… отглеждане на снежен човек…
Нали ти казах?! Грозна съм и лоша.
Търкалям тръни в ниви неорани.
Дяволът доброто ми изпощи.
И още със Душата си ме храни.
А аз раста. Наволя. Като вопъл.
На който са изтръгнали надежда.
Подклажда ми казана. Да е топло.
Но Снежния човек си го отглеждам.
Навявам преспи. Спомени оголвам.
И още живи думи ме връхлитат.
Сълзите ли? Текат си, но безсолни.
Снега да не стопят...
Боли ли ме…? Не питай…
© Таня Георгиева Все права защищены
Браво!
И Светли Празници!