27 янв. 2011 г., 12:01

… отглеждане на снежен човек…

1.5K 0 39


… отглеждане на снежен човек…


Нали ти казах?! Грозна съм и лоша.
Търкалям тръни в ниви неорани.
Дяволът доброто ми изпощи.
И още със Душата си ме храни.

А аз раста. Наволя. Като вопъл.
На който са изтръгнали надежда.
Подклажда ми казана. Да е топло.
Но Снежния човек си го отглеждам.

Навявам преспи. Спомени оголвам.
И още живи думи ме връхлитат.
Сълзите ли? Текат си, но безсолни.
Снега да не стопят... 
                  Боли ли ме…? Не питай…


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...