Jan 27, 2011, 12:01 PM

… отглеждане на снежен човек…

  Poetry
1.5K 0 39


… отглеждане на снежен човек…


Нали ти казах?! Грозна съм и лоша.
Търкалям тръни в ниви неорани.
Дяволът доброто ми изпощи.
И още със Душата си ме храни.

А аз раста. Наволя. Като вопъл.
На който са изтръгнали надежда.
Подклажда ми казана. Да е топло.
Но Снежния човек си го отглеждам.

Навявам преспи. Спомени оголвам.
И още живи думи ме връхлитат.
Сълзите ли? Текат си, но безсолни.
Снега да не стопят... 
                  Боли ли ме…? Не питай…


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...