В памет на летците,
загинали и облъчени от Чернобил
Отгоре – Бог, отдолу – саркофаг
Не спа нощта от взривове червени,
вълни от огън долу гонят мрак.
В слушалките крещят: „Давай! Няма време!”
Отгоре – Бог.
Отдолу – саркофаг.
Виси коварен облак над земята –
летящ килим, съюзник на смъртта.
Криле и вятър взе от Сатаната –
да обиколи цялата земя.
Прелитаме ковчега мълчаливо.
От бункера под нас вали бетон.
За шести път машината налива,
в казана адски сипе тон след тон.
А няма за какво и да говорим:
Съдба ли е, или е жребий наш,
не се завърна в базата от полет
Денис Лавров със своя екипаж.
”Отгоре” ни отрязаха и квота,
ще ги броят дори за трудов стаж:
”шест полета до скраб на вартольота,
Шестнайсет до...” на моя екипаж.
А полетът наистина е гаден!
Не пожелавам го дори на враг:
От никъде не можеш да избягаш...
Нагоре – Бог.
Надолу – саркофаг!
1986г.
© Христо Бондоков Все права защищены