Mar 23, 2011, 9:05 PM

Отгоре – Бог, отдолу – саркофаг

  Poetry » Civic
773 0 3

В памет на летците,
загинали и облъчени от Чернобил

 

 

 

Отгоре – Бог, отдолу – саркофаг


Не спа нощта от взривове червени,
вълни от огън долу гонят мрак.

В слушалките крещят: „Давай! Няма време!”

 

Отгоре – Бог.

Отдолу – саркофаг.

Виси коварен облак над земята –

летящ килим, съюзник на смъртта.

Криле и вятър взе от Сатаната –

да обиколи цялата земя.


Прелитаме ковчега мълчаливо.

От бункера под нас вали бетон.

За шести път машината налива,

в казана адски сипе тон след тон.

 

А няма за какво и да говорим:

Съдба ли е, или е жребий наш,
не се завърна в базата от полет
Денис Лавров със своя екипаж.

”Отгоре” ни отрязаха и квота,

ще ги броят дори за трудов стаж:
”шест полета до скраб на вартольота,

Шестнайсет до...” на моя екипаж.

А полетът наистина е гаден!
Не пожелавам го дори на враг:

От никъде не можеш да избягаш...
Нагоре – Бог.

Надолу – саркофаг!

                                                                                              1986г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Бондоков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...