23.03.2011 г., 21:05

Отгоре – Бог, отдолу – саркофаг

771 0 3

В памет на летците,
загинали и облъчени от Чернобил

 

 

 

Отгоре – Бог, отдолу – саркофаг


Не спа нощта от взривове червени,
вълни от огън долу гонят мрак.

В слушалките крещят: „Давай! Няма време!”

 

Отгоре – Бог.

Отдолу – саркофаг.

Виси коварен облак над земята –

летящ килим, съюзник на смъртта.

Криле и вятър взе от Сатаната –

да обиколи цялата земя.


Прелитаме ковчега мълчаливо.

От бункера под нас вали бетон.

За шести път машината налива,

в казана адски сипе тон след тон.

 

А няма за какво и да говорим:

Съдба ли е, или е жребий наш,
не се завърна в базата от полет
Денис Лавров със своя екипаж.

”Отгоре” ни отрязаха и квота,

ще ги броят дори за трудов стаж:
”шест полета до скраб на вартольота,

Шестнайсет до...” на моя екипаж.

А полетът наистина е гаден!
Не пожелавам го дори на враг:

От никъде не можеш да избягаш...
Нагоре – Бог.

Надолу – саркофаг!

                                                                                              1986г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Бондоков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...