21 нояб. 2021 г., 21:42

Отговор няма

696 3 0

ОТГОВОР НЯМА

 

Докато всеки сънува най-сладкия сън

и прокрадва се тихо тъмнината сред нас,

 

всяка вечер отчаяно чака навън,

един странник, пак да чуе любимия глас.

 

Провиква се силно, но отговор няма.

Провиква се още, дори в най-късния час.

 

И понеже аз будна съм - викаме двама,

правим малка почивка и допушваме фас.

 

Аз се прибрах, но той продължава

безнадеждно да вика с най-силния глас.

 

Кого ли очаква? Не попитах, не зная,

но извиках да знае, че поне съм у нас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивет Боянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....