Докато всеки сънува най-сладкия сън
и прокрадва се тихо тъмнината сред нас,
всяка вечер отчаяно чака навън,
един странник, пак да чуе любимия глас.
Провиква се силно, но отговор няма.
Провиква се още, дори в най-късния час.
И понеже аз будна съм - викаме двама,
правим малка почивка и допушваме фас.
Аз се прибрах, но той продължава
безнадеждно да вика с най-силния глас.
Кого ли очаква? Не попитах, не зная,
но извиках да знае, че поне съм у нас.